Сърцето ми – разстроена китара,

се бори между разум и душа,

не може да преглътне изневяра,

не иска да приеме самота.

Оглежда се безпомощно и чисто,

 светът около него е студен,

не приласкава и дори не мисли,

гневи се като звяр ранен.

В  такава джунгла трудно оцеляваш

и няма кой да трогнеш със сълзи,

или внезапно другите  нападаш,

или жестоко тебе те боли.

Сърцето ми, за обич зажадняло,

във този век на  срам и суета,

очаква на една любов началото,

което да му върне радостта.