Сърцето ми – разстроена китара,
се бори между разум и душа,
не може да преглътне изневяра,
не иска да приеме самота.
Оглежда се безпомощно и чисто,
светът около него е студен,
не приласкава и дори не мисли,
гневи се като звяр ранен.
В такава джунгла трудно оцеляваш
и няма кой да трогнеш със сълзи,
или внезапно другите нападаш,
или жестоко тебе те боли.
Сърцето ми, за обич зажадняло,
във този век на срам и суета,
очаква на една любов началото,
което да му върне радостта.
© Даниела Атанасова Все права защищены