29 мар. 2013 г., 19:25

Очакване

685 0 0

Сърцето ми – разстроена китара,

се бори между разум и душа,

не може да преглътне изневяра,

не иска да приеме самота.

Оглежда се безпомощно и чисто,

 светът около него е студен,

не приласкава и дори не мисли,

гневи се като звяр ранен.

В  такава джунгла трудно оцеляваш

и няма кой да трогнеш със сълзи,

или внезапно другите  нападаш,

или жестоко тебе те боли.

Сърцето ми, за обич зажадняло,

във този век на  срам и суета,

очаква на една любов началото,

което да му върне радостта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...