29 мар. 2013 г., 19:25

Очакване

689 0 0

Сърцето ми – разстроена китара,

се бори между разум и душа,

не може да преглътне изневяра,

не иска да приеме самота.

Оглежда се безпомощно и чисто,

 светът около него е студен,

не приласкава и дори не мисли,

гневи се като звяр ранен.

В  такава джунгла трудно оцеляваш

и няма кой да трогнеш със сълзи,

или внезапно другите  нападаш,

или жестоко тебе те боли.

Сърцето ми, за обич зажадняло,

във този век на  срам и суета,

очаква на една любов началото,

което да му върне радостта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...