Oчакване

Поезия » Любовна

1.3K 1 24

Днес те нямаше, беше ми тихо.

Чувах само сърцето - туп, туп...

Тишината диктува ми стихове,

отброявайки ритъма глух.

А по устните питанка плаха,

като тъжно самотно дете,

скита, пеейки песничка някаква -

"ти и днес не дойде, не дойде..."

Да те зърнат за миг, за секунда,

да се взират очите не спряха.

Не, не плача - това са търкулнати

две въздишки, които те чакаха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

djudjii (Жанет Велкова)

Ох, Ирен къде ме върна... едно от най - свидните ми гарджета :*

2016-04-27T12:03:53+03:00
iren5 (Ирен)

Днес те нямаше, беше ми тихо.
Чувах само сърцето - туп, туп...
Тишината диктува ми стихове,
отброявайки ритъма глух.

2016-04-26T23:41:34+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Да, Ирка, да. Напипала си точните думи
Благодаря ти!
Цоне, мерси

2013-11-25T13:38:51+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Много свежо и песенно!Поздравления и за това стихотворение!

2013-11-25T10:01:39+02:00
doubt (Ирина)

И тъгата ти е някак веселка по детски, извинявай ако те усетих грешно. Представих си те на чина в училище, загледана през прозореца, обаче следва междучасието да знаеш. Търкулнатите ти въздивки малко ме прерязаха, но знам, че очакването ти е временно и при срещата сладкото чувство ще е тройно по-силно. Поздравче!

2013-11-25T01:57:10+02:00