Днес те нямаше, беше ми тихо.
Чувах само сърцето - туп, туп...
Тишината диктува ми стихове,
отброявайки ритъма глух.
А по устните питанка плаха,
като тъжно самотно дете,
скита, пеейки песничка някаква -
"ти и днес не дойде, не дойде..."
Да те зърнат за миг, за секунда,
да се взират очите не спряха.
Не, не плача - това са търкулнати
две въздишки, които те чакаха...
© Жанет Велкова All rights reserved.
И тъгата ти е някак веселка по детски, извинявай ако те усетих грешно. Представих си те на чина в училище, загледана през прозореца, обаче следва междучасието да знаеш. Търкулнатите ти въздивки малко ме прерязаха, но знам, че очакването ти е временно и при срещата сладкото чувство ще е тройно по-силно. Поздравче! 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
