20 нояб. 2013 г., 22:55

Oчакване

1.3K 1 24

Днес те нямаше, беше ми тихо.

Чувах само сърцето - туп, туп...

Тишината диктува ми стихове,

отброявайки ритъма глух.

 

А по устните питанка плаха,

като тъжно самотно дете,

скита, пеейки песничка някаква -

"ти и днес не дойде, не дойде..."

 

Да те зърнат за миг, за секунда,

да се взират очите не спряха.

Не, не плача - това са търкулнати

две въздишки, които те чакаха...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох, Ирен къде ме върна... едно от най - свидните ми гарджета :*
  • Днес те нямаше, беше ми тихо.
    Чувах само сърцето - туп, туп...
    Тишината диктува ми стихове,
    отброявайки ритъма глух.
  • Да, Ирка, да. Напипала си точните думи
    Благодаря ти!
    Цоне, мерси
  • Много свежо и песенно!Поздравления и за това стихотворение!
  • И тъгата ти е някак веселка по детски, извинявай ако те усетих грешно. Представих си те на чина в училище, загледана през прозореца, обаче следва междучасието да знаеш. Търкулнатите ти въздивки малко ме прерязаха, но знам, че очакването ти е временно и при срещата сладкото чувство ще е тройно по-силно. Поздравче!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...