20 нояб. 2013 г., 22:55

Oчакване

1.3K 1 24

Днес те нямаше, беше ми тихо.

Чувах само сърцето - туп, туп...

Тишината диктува ми стихове,

отброявайки ритъма глух.

 

А по устните питанка плаха,

като тъжно самотно дете,

скита, пеейки песничка някаква -

"ти и днес не дойде, не дойде..."

 

Да те зърнат за миг, за секунда,

да се взират очите не спряха.

Не, не плача - това са търкулнати

две въздишки, които те чакаха...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох, Ирен къде ме върна... едно от най - свидните ми гарджета :*
  • Днес те нямаше, беше ми тихо.
    Чувах само сърцето - туп, туп...
    Тишината диктува ми стихове,
    отброявайки ритъма глух.
  • Да, Ирка, да. Напипала си точните думи
    Благодаря ти!
    Цоне, мерси
  • Много свежо и песенно!Поздравления и за това стихотворение!
  • И тъгата ти е някак веселка по детски, извинявай ако те усетих грешно. Представих си те на чина в училище, загледана през прозореца, обаче следва междучасието да знаеш. Търкулнатите ти въздивки малко ме прерязаха, но знам, че очакването ти е временно и при срещата сладкото чувство ще е тройно по-силно. Поздравче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...