aap (Ангел)
863 3590
16.04.2014 г., 22:52 ч.

Очакване 

  Поезия » Любовна
376 0 2

Телефонът ми мълчи горчиво!

Не иска той да извъни,

не иска той да ме изпълни с радостни искри.

Аз знам че... той не е виновен;

За мълчанието свое знам.

Но ти нима не се ли сети! Че чакам ти да позвъниш!

Горчиво ми е... Мразя него.

Затуй че ти не ми звъниш.

А чакам аз, какво ли чакам?

Може би да позвъниш. А времето лети безспирно...

Безмълвно телефонът ми мълчи.

И някак си започват тъжно да плачат мойте мечти...

И мрак в душата ми таи се, че ти не си до мен;

А някъде сега в момента усмихваш се през този ден.

Душата моя тъй е свита, че рони тя сълзи...

Сълзи горещи във душата, те парят мойте мечти;

Самотен съм,

боли ме много...

И плаче моята душа.

Затуй че ти в момента със други си сега...

А чакам аз, какво ли чакам;

Може би да позвъниш!

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??