Очакване
Телефонът ми мълчи горчиво!
Не иска той да извъни,
не иска той да ме изпълни с радостни искри.
Аз знам че... той не е виновен;
За мълчанието свое знам.
Но ти нима не се ли сети! Че чакам ти да позвъниш!
Горчиво ми е... Мразя него.
Затуй че ти не ми звъниш.
А чакам аз, какво ли чакам?
Може би да позвъниш. А времето лети безспирно...
Безмълвно телефонът ми мълчи.
И някак си започват тъжно да плачат мойте мечти...
И мрак в душата ми таи се, че ти не си до мен;
А някъде сега в момента усмихваш се през този ден.
Душата моя тъй е свита, че рони тя сълзи...
Сълзи горещи във душата, те парят мойте мечти;
Самотен съм,
боли ме много...
И плаче моята душа.
Затуй че ти в момента със други си сега...
А чакам аз, какво ли чакам;
Може би да позвъниш!
© Ангел All rights reserved.
