29.08.2008 г., 12:47

Очакване

980 0 3

ОЧАКВАНЕ 

Заспивам с изгрева,

раждам се с нощта.

Сънувам вятъра,

прегръща ме дъжда.

Загубих себе си във водовъртежа на света.

Изпих горчивата чаша на любовта.

Искам да дочакам белотата на снега,

да измия черната си душа,

да преродя сетивата си чрез светлина,

за да прогледна в мрака на вселената...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е...
  • Искам да дочакам белотата на снега,
    да измия черната си душа,

    Много добре казано. И аз съм в очакване на снега, но преди това нека дойде и есента да й се порадваме...
  • Сънувам вятъра,
    прегръща ме дъжда.
    Ех... нежност... браво,Ели!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....