ОЧАКВАНЕ
Заспивам с изгрева,
раждам се с нощта.
Сънувам вятъра,
прегръща ме дъжда.
Загубих себе си във водовъртежа на света.
Изпих горчивата чаша на любовта.
Искам да дочакам белотата на снега,
да измия черната си душа,
да преродя сетивата си чрез светлина,
за да прогледна в мрака на вселената...
© Ели All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
