Очакване

Стенанията слушам на вятъра,

усещам полъх студен –

довел е зима на прага ми

в този ден уморен ...

Протягам ръце към огнището,

да се стопля малко поне,

а пламъчета бледи разнищени

притрепват и в моето сърце ...

Така е тръпнещо

самотен да чакаш

нечие идване –

от тишината измъчен

рожденик си сякаш

след умиране ...