Вече двадесет века те чакам
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули
от Итака – до Черно море
И не спира въздушните кули
от гърба ми до кръв да дере
Вече нищо за теб не остана
ала още приличам на бряг
И те чакам далеч в океана
да ми върнеш предишния сняг