6.09.2024 г., 22:38

Очакване

389 1 0

                                    Вече двадесет века те чакам
                                    като лодка в открито море
                                    Ала двадесет века те няма
                                    И дъждът мойта риза пере

                                    Зимен вятър косите ми брули
                                    от Итака – до Черно море
                                    И не спира въздушните кули
                                    от гърба ми до кръв да дере

                                    Вече нищо за теб не остана
                                    ала още приличам на бряг
                                    И те чакам далеч в океана
                                    да ми върнеш предишния сняг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...