Цял ден седя и чакам в белотата на деня,
обгърната от шумната тълпа,
и се чудя дали ще те дочакам,
защото вече всичката надежда в мен умря.


Поглеждам плахо в дисплея на телефона,
очаквам надпис там да видя,
а слушалката зелена като вдигна,
твоя нежен,топъл глас да чуя.



Седя сега в тишината,
часове се нижат и изнизват,
неусетни може би за другите,
но за мене цели векове.


И не знам дали ще те дочакам,
защото ще потъна в необятната
прегръдка на нощта