Feb 16, 2008, 1:20 PM

Очакване

  Poetry
1.2K 0 0
Цял ден седя и чакам в белотата на деня,
обгърната от шумната тълпа,
и се чудя дали ще те дочакам,
защото вече всичката надежда в мен умря.


Поглеждам плахо в дисплея на телефона,
очаквам надпис там да видя,
а слушалката зелена като вдигна,
твоя нежен,топъл глас да чуя.



Седя сега в тишината,
часове се нижат и изнизват,
неусетни може би за другите,
но за мене цели векове.


И не знам дали ще те дочакам,
защото ще потъна в необятната
прегръдка на нощта
и нивга вече няма да те чакам и очаквам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Селфи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...