16 февр. 2008 г., 13:20
Цял ден седя и чакам в белотата на деня,
обгърната от шумната тълпа,
и се чудя дали ще те дочакам,
защото вече всичката надежда в мен умря.
Поглеждам плахо в дисплея на телефона,
очаквам надпис там да видя,
а слушалката зелена като вдигна,
твоя нежен,топъл глас да чуя.
Седя сега в тишината,
часове се нижат и изнизват,
неусетни може би за другите,
но за мене цели векове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация