16 feb 2008, 13:20

Очакване

  Poesía
1.3K 0 0
Цял ден седя и чакам в белотата на деня,
обгърната от шумната тълпа,
и се чудя дали ще те дочакам,
защото вече всичката надежда в мен умря.


Поглеждам плахо в дисплея на телефона,
очаквам надпис там да видя,
а слушалката зелена като вдигна,
твоя нежен,топъл глас да чуя.



Седя сега в тишината,
часове се нижат и изнизват,
неусетни може би за другите,
но за мене цели векове.


И не знам дали ще те дочакам,
защото ще потъна в необятната
прегръдка на нощта
и нивга вече няма да те чакам и очаквам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Селфи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...