Очакване
ОЧАКВАНЕ
Ах, колко сте ми нужни сладки мигове на самота,
изпълнени с красиви блянове и идващи с нощта.
Не издържам вече: да обичам само със слова,
да ме изпепелява и поглъща бавно тази пустота,
да очаквам с трепет всеки телефонен звън,
да чувам отдалече с болка твоя меден глас,
да те търся постоянно в лицата непознати вън,
да живея с весели и тъжни спомени за нас,
да целувам устни ароматни само във съня си,
да зная, че ме чакаш жадно и си там сама,
да ме галиш с мека нежност само чрез стиха си.
Всяка нощ към теб отправям зов: "Очаквам те! Ела!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
