12.02.2007 г., 10:29 ч.

Очакване 

  Поезия
799 0 7
     
                          ОЧАКВАНЕ

  Ах, колко сте ми нужни сладки мигове на самота,
  изпълнени с красиви блянове и идващи с нощта.
  Не издържам вече: да обичам само със слова,
  да ме изпепелява и поглъща бавно тази пустота,

  да очаквам с трепет всеки телефонен звън,
  да чувам отдалече с болка твоя меден глас,
  да те търся постоянно в лицата непознати вън,
  да живея с весели и тъжни спомени за нас,

  да целувам устни ароматни само във съня си,
  да зная, че ме чакаш жадно и си там сама,
  да ме галиш  с мека нежност само чрез стиха си.
  Всяка нощ към теб отправям зов: "Очаквам те! Ела!"

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??