Побягнала към нищото те търся,
протягам пръсти в хладната мъгла,
откривам лъч, но толкова премръзнал,
че няма да дочака пролетта.
И бягам с вяра, търся те в реката,
а рибите са толкова далече,
остава само пясък по земята,
замръзнала от студ е, нечовечен.
Спокойна съм и някак примирена,
снегът целува бузите студени,
но радвам се с усмивка притаена,
че пролет виждам в снежните дантели.