Побягнала към нищото те търся,
протягам пръсти в хладната мъгла,
откривам лъч, но толкова премръзнал,
че няма да дочака пролетта.
И бягам с вяра, търся те в реката,
а рибите са толкова далече,
остава само пясък по земята,
замръзнала от студ е, нечовечен.
Спокойна съм и някак примирена,
снегът целува бузите студени,
но радвам се с усмивка притаена,
че пролет виждам в снежните дантели.
© Адриана Стефанова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
