Очертания
384
0
0
Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи.
Плажът облича одежда от бели дантели.
Отстояли скалите отвръщат на прибоя коварен.
Потреперват сънливи, в самота се разтварят.
Бяла сянка се стрелва към дълбокото синьо.
Време за двама, време за нещо любимо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
