Времето през небесни пространства тече.

Като пясък през пръсти, като река към море.

Крясък на птица, юлски, залезен хлад.

Уморени вълните достигат вечния бряг.

Хоризонтът се слива в очертания слепи.

Плажът облича одежда от бели дантели.

Отстояли скалите отвръщат на прибоя коварен.

Потреперват сънливи, в самота се разтварят.

Бяла сянка се стрелва към дълбокото синьо.

Време за двама, време за нещо любимо.