morphine_09 (Мирослав Георгиев)
39 104
7.10.2022 г., 15:23 ч.

Очи човешки 

  Поезия
269 1 6

Очите човешки са страст и душа.

Говорят с глас, болезнен и вечен.

Обръща се болката в черна сълза,

когато ненужен си, сам и обречен.

 

Свят един цял за онзи разкриват,

когото сърцето до себе си пусне.

С невидима сила пак там се забиват,

когато доброто човека напусне.

 

Забравят очите най-големите грешки,

прошка е дадена, за любов разпиляна.

Дори и накрая, те си остават човешки,

когато сълза е тъжния спомен разяла.

© Мирослав Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря! Радвам се, че съм Ви докоснал.
  • Много хубаво... Браво!
  • Много благодаря на всички Ви за хубавите думи! Начинаещ съм, пиша от около 2 месеца и се старая. Страхотни сте, направихте денят ми хубав!
  • Хубав стих!
  • Здравей, мило момче! Не бях чела нищо от теб досега, но усетих в това твое стихотворение, че поетичният калем е боднат на благодатно място! Мисля, че доброто никога няма да напусне сърцето ти, прочетох го между редовете на написаното от теб. Защото сърцето на добрия човек има също благи и виждащи очи. Пиши, не спирай, поезията е нашият голям приятел и душеприказчик!
  • "Очите говорят", "очите казват свичко","очите са огледало на душата"...
    Да, очите са една цяла вселена! Интересен стих! Хареса ми!
Предложения
: ??:??