Очи... Дали ги има толкова?!
Не искам да говоря...
Думите ми са неравни тонове.
Защо ми е да моля,
щом ти не разтопяваш стонове?
Усещам гърлото си - сухо е,
на щампи от горчиви глътки...
А времето назаем друго е:
предшества хрипове със стъпки.
Очи - дали ги има толкова?
Когато са слепци, жадуващи видяното.
Немеещи и глухи са от болката,
желаеща да скрие неразбраното...
А устните - кървясали копнежи!
От раните са се изгубили...
А някога те бяха безметежни
и вярваха, че в бъдеще са се изкупили.
Защо съм ти, щом не говоря?
Нима откри човек във мен?!
Не помня откога се ровя
и търся изхода от твоя многостен.
Защо съм ти, щом не говориш?
Ти всичко имаш - имаш ме и мен!
Не помня откога се ровиш
и търсиш вход във моя многостен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Арихо, обичам очите, лошо ли е?! 
