Monny (Симона Гълъбова)
223 764
11.05.2010 г., 12:13 ч.

Очи... Дали ги има толкова?! 

  Поезия » Любовна
520 0 4

Не искам да говоря...

Думите ми са неравни тонове.

Защо ми е да моля,

щом ти не разтопяваш стонове?


 

Усещам гърлото си - сухо е,

на щампи от горчиви глътки...

А времето назаем друго е:

предшества хрипове със стъпки.


 

Очи - дали ги има толкова?

Когато са слепци, жадуващи видяното.

Немеещи и глухи са от болката,

желаеща да скрие неразбраното...


 

А устните - кървясали копнежи!

От раните са се изгубили...

А някога те бяха безметежни

и вярваха, че в бъдеще са се изкупили.


 

Защо съм ти, щом не говоря?

Нима откри човек във мен?!

Не помня откога се ровя

и търся изхода от твоя многостен.


 

Защо съм ти, щом не говориш?

Ти всичко имаш - имаш ме и мен!

Не помня откога се ровиш

и търсиш вход във моя многостен!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??