May 11, 2010, 12:13 PM

Очи... Дали ги има толкова?!

  Poetry » Love
650 0 4

Не искам да говоря...

Думите ми са неравни тонове.

Защо ми е да моля,

щом ти не разтопяваш стонове?


 

Усещам гърлото си - сухо е,

на щампи от горчиви глътки...

А времето назаем друго е:

предшества хрипове със стъпки.


 

Очи - дали ги има толкова?

Когато са слепци, жадуващи видяното.

Немеещи и глухи са от болката,

желаеща да скрие неразбраното...


 

А устните - кървясали копнежи!

От раните са се изгубили...

А някога те бяха безметежни

и вярваха, че в бъдеще са се изкупили.


 

Защо съм ти, щом не говоря?

Нима откри човек във мен?!

Не помня откога се ровя

и търся изхода от твоя многостен.


 

Защо съм ти, щом не говориш?

Ти всичко имаш - имаш ме и мен!

Не помня откога се ровиш

и търсиш вход във моя многостен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...