Очи - море. Моркса сол...
Дните ми солени са без тебе,
А "без теб" е тъй банална фраза,
Баналното от мене те отведе,
Отведе те, а мене ме наказа.
Наказа ме, прокле ме да те гоня,
Прокле ме в мрака вечно да те търся,
Във мрака непрогледен да се ровя,
Две сълзи солени неизбърсал.
Дните ми без тебе са солени,
А аз без сладкото - не мога!
Затуй ръцете ми са тъй студени,
Защото искат само тебе да докосват.
Не трий сълзите мои - нека капят,
Очите ми - те пак ще са засмени,
Сълзите ни сами леда разтапят,
Именно защото са солени!..
А "без теб" е тъй банална фраза,
Баналното от мене те отведе,
Отведе те, а мене ме наказа.
Наказа ме, прокле ме да те гоня,
Прокле ме в мрака вечно да те търся,
Във мрака непрогледен да се ровя,
Две сълзи солени неизбърсал.
Дните ми без тебе са солени,
А аз без сладкото - не мога!
Затуй ръцете ми са тъй студени,
Защото искат само тебе да докосват.
Не трий сълзите мои - нека капят,
Очите ми - те пак ще са засмени,
Сълзите ни сами леда разтапят,
Именно защото са солени!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
