4.03.2010 г., 22:16

Очи в очи...

993 1 11

Ще се изправим с Теб - очи в очи...
Все някой ден, навярно, ще се случи?
Това ще бъде звездният ни стих...
За него никой няма да научи.
Ще бъде безглаголният ни миг -
земя и въздух.
Морски бриз и огън.
Безсънни нощи.
Зов.

Ята.

И лик...
Единствен. И желан до изнемога.
Ще се удавим, знам, един във друг...
А после бавно пак ще се възземем.
Очи, ръце и устни ще мълчат...
пред истинската, вечната поема...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, скъпи приятелю! Разбира се, като птици ще ги пускам да долитат през океана Благодаря ти, че си тук! Ти си толкова чудесен!!!
    До нови срещи!
    ---
    Повярвай, толкова ме развълнува коментара ти, Елена, че просто не мога да намеря най-силните думи на благодарност към теб!!! Искам да ти пожелая една красива, чиста и истинска любов! Бъди щастлива, мило момиче!
    ---
    Благодаря ти, Люсил! Радвам се, че те е впечатлило! Един чудесен уикенд ти пожелавам!
    ---
    Йоана, благодаря ти, скъпа! До нови срещи!
    ---
    Благодаря ти, че отдели време и се спря до моя стих, Светле! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за чудесната оценка, мила Стеляна! Светли почивни дни ти пожелавам!
  • Разтапяш стих...
  • Много, много ми хареса!
  • Невероятно е!
  • Превзе ме с безглаголния ви миг! Истнинско е, прекрасно!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...