Очи в очи
Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци
на залеза зениците разсмива.
Не си мисли, че птиците са болни,
защото дъжд и вятър ги настига.
Перцето се завърта по спирала
и стига най-прекрасното начало.
Щастливите пространства са Шамбала,
но краят ги съветва полудяло.
Невидимо обикнала тревога,
най-смелата ми птица се раздвижва.
И само тя съвети търси в Бога...
Спокойните не търсят вече нищо.
Невидимо, на рамо на икона,
ще кацне след последния си полет,
пожарите в очите й ще молят...
Светците за невидимия поглед.
Свързани произведения
Коментари
-
"Спокойните не търсят вече нищо"...
-
"право, куме, та в очи" - за това, ако някой мисли, че спокойните имат всичко, затова не търсят нищо. А иначе може още мъдрости да се извадят от тук.
-
Магьосница си ми ти, Рени, магьосница...
-
Ех, Райне. Чудесно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
