25.09.2024 г., 19:11 ч.

Очила за надежда 

  Поезия » Философска
128 0 0

 

Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.

 

Няма прелест, ни вкус, аромат,
нито пърхат във мен пеперуди.
Само твърдият клисав комат,
що печели тоз, който се труди.

 

И мъглата погребва света:
всичко мое, което обичам.
Щом е всичко било суета,
как от нея да се отричам?

 

На сърцето не трябват крила;
мъдростта му в едничко се свежда:.
да дари на слепец очила,
със които да вижда надежда.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето »

6 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??