Sep 25, 2024, 7:11 PM

Очила за надежда 

  Poetry » Phylosophy
131 0 0

 

Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.

 

Няма прелест, ни вкус, аромат,
нито пърхат във мен пеперуди.
Само твърдият клисав комат,
що печели тоз, който се труди.

 

И мъглата погребва света:
всичко мое, което обичам.
Щом е всичко било суета,
как от нея да се отричам?

 

На сърцето не трябват крила;
мъдростта му в едничко се свежда:.
да дари на слепец очила,
със които да вижда надежда.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??