19.06.2019 г., 22:31

Очила за нощно виждане на души

685 3 22

                  I

 

Огън и слово.

Знаеш ли, че още боли?

Ако имах очила

за нощно виждане на души,

щях да видя в огледалото себе си

осакатена.

Ръката, с която пиша,

изгорена до кокал.

Очите, с които виждам

неправдите на света

избодени.

Нозете, с които

се притичвам на помощ

отсечени.

Сърцето, с което вярвам – 

проядено 

от червея на съмнението.

Остана ми само

разумът.

С него измислих очилата

за нощно виждане

на души.

Погледнах се

и бавно и мъчително

започнах да се раждам

отново.

Още по-истинска,

още по-силна

и още по-привлекателна

...за кладата.

 

Тогава превърнах

огъня в бумеранг

и заплаках

за подпалвачите.

 

          II

 

И аз бях там.

И чух

със слух,

напрегнат до полуда

как ангели пищят

с опърлени крила

и чакат чудо.

Как въглени

чертаят фрески

в парижкото небе

с бои от пепел.

А то надвисва

все по-ниско,

превърнато

в гротеска.

Шепот

на съскащи,

безмилостни

езици

и скръбните очи

на чезнещи

светци,

светици...

Бях там

в притихналия храм,

с пронизана душа

и овъглено тяло.

Пристигнала пеша,

с вретище бяло

и трънено сърце

в краката на Христос

положих ножа

от гняв и гордост,

суета и срам...

Бях там,

в горящия Ти храм,

о Боже!

Боли ме още,

Нотр-Дам!

 

 

26.01.2007 - 18.03.2019

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо, това с неможенето го смятам за лиготини на хора, които не искат да пораснат. По-удобно им е така. Ако можеха да погледнат с моите очи, щяха да видят колко е абсурдно. И това може би би могло да им помогне. На мен ми се е случвало. А аз не съм привелигирована. Нито пред Бог, нито пред другите хора. Ако искаш, можеш. Вярвам в това. Въпросът е да го поискаш. А друг е въпросът, че има неща, за които не си струва. И Бог ни е поставил ограничения. На всеки различни. Но трябва някак да се търпим, ако не можем да се обичаме. Но стига, наистина, дискусията се проточи. Винаги ще те уважавам, дори когато не мислиш като мен. Приятна вечер.
  • Ама,моля те,пускай цикличността си, щом си в настроение да я покажеш!Ти си в правото каквото решиш!Че кой те ограничава?Не е необходимо да си забраняваме това, което не можем...
  • И това го правя от време на време, някои водопади текат на тераси и терасите помагат водата да не се пльосне директно на земята отвисоко. Затова го прочетох тераси. Боже, как се хваля, че чета от раз, а пък направих глупава грешка! Къде е Фройд да ми каже защо? Усмивка. В какво не съм етична, не разбрах. Двете части на стихотворението са писани по различно време, но са свързани, не се опитвам да измамя правилата. Мога да не пускам нищо утре за компенсация, ако е проблем. Но не мисля, че е. Стихотворението е едно. Има и други автори, които пускат цикли. Или много дълги стихотворения. Непрекъснато някой ме обвинява в неетичност и това ме наскърбява. Какви истински неетичности минават метър. Но щом е проблем, ще пускам само цели стихотворения.
  • Мария,натрупа" голем престиж"като пророк!Едва ли в сайта има друг с подобни претенции,но пък защо да не си с подобни видения?! Хайде да приключваме, защото съм ограничен да се занимавам с "вишисти"които забравят да са висшисти,не само за самочувствие,но и по етика!😅
  • Който се страхува от водопади, вода да не гази. Но не знам защо ги намеси. Това за убийствата на кралете съм го казвала, когато пожарът в Нотр-Дам беше още в далечното бъдеще. По съвсем друг повод, да не помислиш, че се мисля за пророк. По повод английските крале. Но е близко до ума, трябва и да се мисли, не само да се чете. Ако си задръствам главата с подробности, ще загубя общата перспектива и спорадичните си "гениални" проблясъци. Усмивка. Аз си чета, но каквото си искам. И много четат заедно с мен и предпочитат да не мислят, а да "изпреварят". Е, има и други, които разсъждават и стигат до същите изводи, на тях пък за какво да им се сърдя. Приятна вечер, Стойчо, понякога терасите са за компенсация на паралелното четене. Както ми дойде отвътре. А при мен водопадите са "водовдиги", качвам им нивото, вервай ми. Никой не може да ме убеди, че не са в състояние и мъртъв крал да събудят. Усмивка. Сега видях, че е тиради, а не тераси. Явно съм ти прочела мислите, а не писанията.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...