МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
19.06.2019 г., 22:31 ч.

Очила за нощно виждане на души 

  Поезия
466 3 22

                  I

 

Огън и слово.

Знаеш ли, че още боли?

Ако имах очила

за нощно виждане на души,

щях да видя в огледалото себе си –

осакатена.

Ръката, с която пиша,

изгорена до кокал.

Очите, с които виждам

неправдите на света –

избодени.

Нозете, с които

се притичвам на помощ –

отсечени.

Сърцето, с което вярвам – 

проядено 

от червея на съмнението.

Остана ми само

разумът.

С него измислих очилата

за нощно виждане

на души.

Погледнах се

и бавно и мъчително

започнах да се раждам –

отново.

Още по-истинска,

още по-силна

и още по-привлекателна

...за кладата.

 

Тогава превърнах

огъня в бумеранг

и заплаках

за подпалвачите.

 

          II

 

И аз бях там.

И чух

със слух,

напрегнат до полуда

как ангели пищят

с опърлени крила

и чакат чудо.

Как въглени

чертаят фрески

в парижкото небе

с бои от пепел.

А то надвисва

все по-ниско,

превърнато

в гротеска.

Шепот

на съскащи,

безмилостни

езици

и скръбните очи

на чезнещи

светци,

светици...

Бях там

в притихналия храм,

с пронизана душа

и овъглено тяло.

Пристигнала пеша,

с вретище бяло

и трънено сърце

в краката на Христос

положих ножа

от гняв и гордост,

суета и срам...

Бях там,

в горящия Ти храм,

о Боже!

Боли ме още,

Нотр-Дам!

 

 

26.01.2007 - 18.03.2019

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, това с неможенето го смятам за лиготини на хора, които не искат да пораснат. По-удобно им е така. Ако можеха да погледнат с моите очи, щяха да видят колко е абсурдно. И това може би би могло да им помогне. На мен ми се е случвало. А аз не съм привелигирована. Нито пред Бог, нито пред другите хора. Ако искаш, можеш. Вярвам в това. Въпросът е да го поискаш. А друг е въпросът, че има неща, за които не си струва. И Бог ни е поставил ограничения. На всеки различни. Но трябва някак да се търпим, ако не можем да се обичаме. Но стига, наистина, дискусията се проточи. Винаги ще те уважавам, дори когато не мислиш като мен. Приятна вечер.
  • Ама,моля те,пускай цикличността си, щом си в настроение да я покажеш!Ти си в правото каквото решиш!Че кой те ограничава?Не е необходимо да си забраняваме това, което не можем...
  • И това го правя от време на време, някои водопади текат на тераси и терасите помагат водата да не се пльосне директно на земята отвисоко. Затова го прочетох тераси. Боже, как се хваля, че чета от раз, а пък направих глупава грешка! Къде е Фройд да ми каже защо? Усмивка. В какво не съм етична, не разбрах. Двете части на стихотворението са писани по различно време, но са свързани, не се опитвам да измамя правилата. Мога да не пускам нищо утре за компенсация, ако е проблем. Но не мисля, че е. Стихотворението е едно. Има и други автори, които пускат цикли. Или много дълги стихотворения. Непрекъснато някой ме обвинява в неетичност и това ме наскърбява. Какви истински неетичности минават метър. Но щом е проблем, ще пускам само цели стихотворения.
  • Мария,натрупа" голем престиж"като пророк!Едва ли в сайта има друг с подобни претенции,но пък защо да не си с подобни видения?! Хайде да приключваме, защото съм ограничен да се занимавам с "вишисти"които забравят да са висшисти,не само за самочувствие,но и по етика!😅
  • Който се страхува от водопади, вода да не гази. Но не знам защо ги намеси. Това за убийствата на кралете съм го казвала, когато пожарът в Нотр-Дам беше още в далечното бъдеще. По съвсем друг повод, да не помислиш, че се мисля за пророк. По повод английските крале. Но е близко до ума, трябва и да се мисли, не само да се чете. Ако си задръствам главата с подробности, ще загубя общата перспектива и спорадичните си "гениални" проблясъци. Усмивка. Аз си чета, но каквото си искам. И много четат заедно с мен и предпочитат да не мислят, а да "изпреварят". Е, има и други, които разсъждават и стигат до същите изводи, на тях пък за какво да им се сърдя. Приятна вечер, Стойчо, понякога терасите са за компенсация на паралелното четене. Както ми дойде отвътре. А при мен водопадите са "водовдиги", качвам им нивото, вервай ми. Никой не може да ме убеди, че не са в състояние и мъртъв крал да събудят. Усмивка. Сега видях, че е тиради, а не тераси. Явно съм ти прочела мислите, а не писанията.
  • Правиш по две тиради, като водопади!Не необходимо,но пак ще подчертая, че историята не се интересува кой колко е велик, защото всеки народ си има Велики, Грозни,Страшни,да не говорим за византийската история, където всеки император остава с названието на съвременниците си.Имат Велики като Юстиниан Първи,имат Копроним(Посерко), имат хроникьори с чувство за исторически хумор!
    Чети момиче,чети!😃
  • Според мен положителното на републиката е възможнастта за смяна на властта по мирен път. Когато се предава по наследство, единственият начин е да убиеш настоящия крал, за да седнеш на трона. А някои крале са живели мно-о-го дълго. И се е стигало до убийство на родители, деца, родственици. Републиката е променила това положение към по-добро, но те самите са започнали с убийство. Колкото до "равни пред Бога", има и друго "всяка власт е от Бога и трябва да се почита". Това е един от основните постулати на християнството. А Просвещението, което е дошло след революцията като противовес на средновековното мракобесие, не е било много богопочитателно, поне не не при всичките си периоди и представители. Нещата са сложни и не могат да се изчерпят с коментари, а камо ли в рамките на едно стихотворение.
  • Ами на мен четенето ми се получава от раз, но с паметта за фактите съм зле. Затова повтарям като олигофрен стихотворения, за да ги запомня, но с предаването на емоцията никога не съм имала проблем. Това между другото. Не смятам, че е нужно да се задълбочавам във Френската революция /и в Уикипедия е наречена Велика/. Знам само, че тя е довела до превръщането на Франция от абсолютна монархия в република и смятам това за положително, но не знам защо е трябвало да си екзекутират краля. Руснаците пък са си избили цялото царско семейство. Знам какво значи егалите - равенство,еднаквост, но на немски егал значи безразличен, все ми е тая, няма значение какво. Аз отбирам от много по малко и така ми харесва, не се смятам за спец по нищо в съвършенство, а каквото знам, охотно го споделям. А Френската революция има много малко отношение към стихотворението ми, съвсем, съвсем, косвено, споменах я само като пример. Дано не съм те ядосала с нещо, звучиш ми малко раздразнено, извини ме, ако е така.
  • Доста трябва да четеш,Мария!
    Френската революция, така се чете в енциклопедиите, които не са публикувани в милия ни социалистически лагер,е като всеки социален бунт против класите, които доминират (в случая)над санкюлотите.Крал Людовик (Луи)Шестнадесети е бил толкова за изравняване на класите,че народът го е наричал Егалите.Щом учиш френски трябва да знаеш в превод какво означава.Идеята на Енциклопедистите Волтер,Дидро,Монтен,Сен Симон, които са повече утописти,а не злонамерени практиканти е:"Свобода, Братство, Равенство", всички сме равни пред Бога, всичко това е много привлекателна идея,ако идеята не е вече пробвана в Английската революция.Останалото:разчитам на твоята любов към историята на Френската революция!
  • Стойчо, на моята страница си винаги добре дошъл, каквито и да са коментарите ти, винаги ме замисляш. Сега ще се зачета за Френската революция, не съм запозната с историята. За Париж почетох малко, откакто уча френски и почнах да "пътувам" с Гугъл. Предполагам, че е велика,след като са я нарекли така, но не смея да давам мнения, още нямам изградено. Когато почета повече, може пак да говорим по въпроса. Но смятам, че не е редно да се противопоставяш на нещо, а да постъпваш по същия начин. Французите са измислили гилотината / за неин изобретател се смята френски лекар?!/, а революционерите са обругали Храма и са убивали враговете си, и са обезглавявали крале, макар и на "ужким", а в някои случаи и истински. Но това е целта на всички революции. Но революции се случват, човешката история не върви само по пътя на еволюцията, но понякога нещата се влошават. Аз обожавам Франция и достиженията на духа на нацията им, "разхождам" се с часове из Париж, но не си затварям очите за недостатъците им.
  • Съжалявам,че отново идвам тук,но може ли да бъде нещо Велико, когато рушиш и след убийствен транс изводът е:"Революцията изяжда своите деца!"Марат,Дантон, Робеспиер и всички с малки изключения като Лафайет са умрели от естествена смърт?!
  • Благодаря, Росилина.
  • Поздравления!
  • Благодаря, Георги. Само някой да не си помисли, че съм ходила в Париж пеша от Кърджали и съм предизвикала пожара. Усмивка. Става въпрос за емпатично пътуване /отново/, нещо като духовно поклонничество. Четох, че по време на Френската революция 28-те статуи на библейски царе са били обезглавени /французите явно имат пиетет към гилотините/, като са ги взели за френски крале. А храмът е бил провъзгласен за Храм на Разума. Не знам какъв е този разум, който унищожава. Когато писах първата част през 2007, не знаех почти нищо за Нотр-Дам, просто сега направих паралел. Нещата никога не са еднозначни. Едно само знам, палежите, вандалщината и плячкосването не решават проблеми, а ги създават и губят души - тези на извършителите. А случайните бедствия понякога са отражение на душевни движения, и от страна на жертвите, и на причинителите.
  • Хубаво...
  • Благодаря за "Любими".
  • И слава Богу. Дори и да не е със същите материали, поне ще си остане храм. Нашите локални трагедии са прекалено незначителни и многобройни, за да им обърне някой внимание. Дано поне в новата сграда в Кърджали сега да се вземат важни и полезни за града решения.
  • Франция е велика преди всичко с културните ценности които изповядват.Вече има фондация за възстановяването на "Нотр дам"под егидата на Президента Еманюел Макрон.Един от състоятелните мъже на Франция отдели и обяви за вноска от 💯 милиона евро за ремонта и възстановяване на храма.Започна и планиране на ремонта, което в рамките на няколко години ще приключи.Дори след такова поражение Франция ще възстанови своето духовно достойнство!
  • Сградата беше с много дърво в конструкцията и изгоря като факла. Гледката беше потресаваща, бяха останали само стените. Влизала съм няколко пъти в новата, всичко е модерно, в теракота и прясна боя, но аз си спомням дъсчения под, рано сутрин, току-що измит, уханието на дървесина, слънчевите отражения от прозореца и празничното вълнение, че ще се занимавам с любимото дело. Нищо от това не изпитвам, когато влизам в бизнесинкубатора. Четох, че при пожара в Нотр-Дам са били унищожени вековни дървета /от конструкцията на покрива/, които не могат да бъдат възстановени и технологиите на производство вече са други. И някак го свързах с пожара в моето училище. Прочетох коментара, който си писал, докато аз пишех моя и допълвам, все още не е известно, дали е бил умишлен пожарът, било повреда на електрическата инсталация, но из града ходеха разни слухове. Има случайности, но те също са закономерни.Но пък Нотр-Дам едва ли някой ще посмее да го превърне в бизнесинкубатор и това е някаква утеха.
  • Благодаря за коментара, Мария
    През един период от около тридесет години (случайно или не?!)в България горяха Партийния дом в София, Старозагорската опера, Театъра на младежта (студентски театър),читалища, училища,Студентска сцена в Студентски град в София и т.н.
    Случайно или не,но е факт.Да не продължавам колко сгради обявени за паметници на културата продължава да се рушат,за да се построи нещо и да се усвои,за да стане собственост на някой малокултурен търгаш...
  • Благодаря за коментара, Стойчо. За "Царските конюшни" не знам, когато стана пожарът в Нотр-Дам, аз го асоциирах с един друг пожар - в старото ми училище в Кърджали, което е основано през 1913 и е първото светско училище в града. После стана Пионерски дом и се намираше в двора на сградата на новото училище, в което учех. Там ходех на Художествено слово и на хор. Изгоря почти до основи през 1999 г. Още преди промените Пионерският дом беше преместен в покрайнините на града в помпозна сграда в стил социалистически реализъм в парка, близо до Психиатрията и гробищата, /Каква ирония!/. Сега се нарича Обединен детски комплекс. Изгорялата сграда я построиха почти наново /намира се на атрактивно място в центъра на града/ и я превърнаха в бизнесинкубатор /пак ирония/. Сега там се провеждат заседания на Общинския съвет и бизнесфоруми. В залата, където се събираше хорът и където играех ролята на Снежанка на новогодишните тържества, сега се карат общински съветници и се сключват бизнессделки.
  • Пък мен ми е мъчно за"Царските конюшни".
Предложения
: ??:??