Очила за вглеждане в душата
ОЧИЛА ЗА ВГЛЕЖДАНЕ В ДУШАТА
За мене възрастта не е присъда –
косата ми от скреж е побеляла.
Провалям ли се в опита да бъда
и независима, и оцеляла?
Разхождам се сама и непотребна
из старите си дневници ненужни.
И моля се – дано не дойде време
от близка вам да се превърна в чужда.
След всяка тишина гадая скритом –
дали валяло е, дали е вечер.
Очите ми не фокусират и не питам
какво загубих и какво спечелих?
Подмамван от възможността да литне,
човек загубва почва под краката си.
Щом си река греховните молитви,
с Любов ви се раздавам – без остатъци!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
