Очите.
В тях виждам всичко.
В тях няма нищо.
Дори съпричастност.
Това са очите -
очите човешки,
очите със грешки,
очите безгрешни.
Очите на мама,
очите на татко,
очите,
които отварят душата...
В тролея,
в трамвая -
душите червени
се молят и смеят.
И пият душите.
Очите човешки...
Като заговорихме за футбол и политика,
се замислих, защо аржентинските очи са толкова трънни
и
весели...
Гевара или Марадона...
Очи като цяла планета,
в очите
човешки...
Като раждаща майка.
Като нежна сирена,
Марадона виж, не футболиста.
Че Гевара виж - не слушай речите.
Погледни го (я) в очите...
И помечтай.
Заради мене...
Аз нямам очи.
Ти имаш...
http://www.youtube.com/watch?v=v7OG_zTKDqM
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени