Очите говорят по-силно
Прекрасно знам със теб какво не мога.
Не само, че не мога, но не бива.
Не бива даже в името на Бога
към тебе път тепърва да откривам.
С мен няма, по причини свръхпонятни,
животът ти да стане по-напрегнат.
Макар че са така невероятни
очите ти, когато ме погледнат.
Годината ми с теб е високосна
и страшно ще е, ако го забравя.
Така че няма с пръст да те докосна,
но няма пък и да те изоставя.
Защото мога друго. Мога с молив
или със четка да те нарисувам,
или към екзотичен някой пролив
на яхта с теб далече да отплувам.
И друго мога: да се залюлея
от щастие, заченато в страдание,
в което мога само да копнея
по теб, от цяла вечност разстояние.
Да, знам какво не мога или мога
и тази мисъл нежно ме убива.
По дяволите! Питам те: "За Бога,
как може да си толкова красива?!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
