7 авг. 2014 г., 18:10

Очите говорят по-силно

681 0 6

Прекрасно знам със теб какво не мога.

Не само, че не мога, но не бива.

Не бива даже в името на Бога

към тебе път тепърва да откривам.

 

С мен няма, по причини свръхпонятни,

животът ти да стане по-напрегнат.

Макар че са така невероятни

очите ти, когато ме погледнат.

 

Годината ми с теб е високосна

и страшно ще е, ако го забравя.

Така че няма с пръст да те докосна,

но няма пък и да те изоставя.

 

Защото мога друго. Мога с молив

или със четка да те нарисувам,

или към екзотичен някой пролив

на яхта с теб далече да отплувам.

 

И друго мога: да се залюлея

от щастие, заченато в страдание,

в което мога само да копнея

по теб, от цяла вечност разстояние.

 

Да, знам какво не мога или мога

и тази мисъл нежно ме убива.

По дяволите! Питам те: "За Бога,

как може да си толкова красива?!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...