iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
2.11.2013 г., 18:10 ч.

Очите ми измислиха слънца 

  Поезия
722 0 14

Окапаха последните листа

от вятърния порив разпиляни.

Животът откъм багри оголя

и откъм чувства есенно събрани.

 

Побягнаха златистите лъчи.

Под плътни облаци се скри небето.

Палитрата от слънчеви мечти

с носталгия отекна ми в сърцето.

 

Но аз отпих от тази красота.

И с всеки цвят окъпах си душата.

Когато в студ ме срещне сивота,

от мен да бликне истинска позлата.

 

И зимите навяващи тъга

от вътрешния огън да се сгреят.

Очите ми измислиха слънца,

които и сред нищото светлеят.

 

 

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е!
  • Очите ми измислиха слънца,

    които и сред нищото светлеят.


    Силата на човешкото въображение! Поздрав за чудесния стих!
  • Прекрасен стих !
  • Благодаря, Жанет.
    Благодаря, Керанка. Чудесно е да разбереш, че си заредил някого.
  • И аз дойдох да се заредя! Благодаря! Поздравче от мен!
  • Да не копирам същото като Санвали... и аз така
    Светъл стих!
  • "Очите ми измислиха слънца,
    които и сред нищото светлеят."
    Споделям!
  • Имам усещането, че още мога да греба от есента, ама ще видим. Благодаря ви Чо, Ками и Ели
  • Поздрав за прекрасния стих, Иве!
  • Изгребала си есента за да откриеш още нещо за себе си! Хареса ми! Поздрав, Ивелина!
  • Точно така се прави, за да е щастлив човек!!!
    Винаги с усмивка и "слънце в очите"!!!
    Прекрасен стих!!!
    Поздрави!!!
  • Радвам се, че си видял надеждата ми обвита в злато, Краси.
    Благодаря ви, Анна и Ивон, за прочита и споделянето
  • Чудесно е!
  • Последните две четиристишия ме окъпаха със златната жар на твоята надежда!Поздрав!
Предложения
: ??:??