Очите ми измислиха слънца
Окапаха последните листа
от вятърния порив разпиляни.
Животът откъм багри оголя
и откъм чувства есенно събрани.
Побягнаха златистите лъчи.
Под плътни облаци се скри небето.
Палитрата от слънчеви мечти
с носталгия отекна ми в сърцето.
Но аз отпих от тази красота.
И с всеки цвят окъпах си душата.
Когато в студ ме срещне сивота,
от мен да бликне истинска позлата.
И зимите навяващи тъга
от вътрешния огън да се сгреят.
Очите ми измислиха слънца,
които и сред нищото светлеят.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
