Очите ми са мъртви

14.06.2015 г., 11:42 ч.

Поезия » Любовна

452 0 2

Очите ми са мъртви

Мисълта, че родена съм на този свят

да живея сама и да не бъда цвят

с душа превърната в шепа пепел

тъгата покрива денят невесел.

Не искам да стъпвам по минало,

натрошено и разбито. Че никога не е имало

ден щастлив и кръвта в мен кипеше,

сега остават само раните, а всичко се крепеше.

Очите ми са мъртви, останали без сълзи,

изплаках любовта и това що устата ти мълви.

Тишината е пуста, зловещо пищи в ушите,

ням остана простора, тъжни са душите.

Без тебе изчезна и този счупен век,

натежава въздуха, вярата се губи в ден нелек.
Как да те върна при себе си не зная?

Да спра в твоята тишина и длани тъй желая.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.