Jun 14, 2015, 11:42 AM

Очите ми са мъртви 

  Poetry » Love
453 0 2

                                               Очите ми са мъртви

 

 

Мисълта, че родена съм на този свят

да живея сама и да не бъда цвят

с душа превърната в шепа пепел

тъгата покрива денят невесел.

  

Не искам да стъпвам по минало,

натрошено и разбито. Че никога не е имало

ден щастлив и кръвта в мен кипеше,

сега остават само раните, а всичко се крепеше.

 

Очите ми са мъртви, останали без сълзи,

изплаках любовта и това що устата ти мълви.

Тишината е пуста, зловещо пищи в ушите,

ням остана простора, тъжни са душите.

 

Без тебе изчезна и този счупен век,

натежава въздуха, вярата се губи в ден нелек.
Как да те върна при себе си не зная?

Да спра в твоята тишина и длани тъй желая. 

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е!
  • Йонче, спокойно!На всеки му липсва нещо. Щастието е много
    относително.
    Има и по-тежки неща!Ако вярваш, че ще се върни , бори се!
    Харесвам те, когато пишеш хубави стихове! Опитай се ти да радваш другите!
    Поздравление и по-ведро настроение!
Random works
: ??:??