Очите ми са мъртви
Очите ми са мъртви
Мисълта, че родена съм на този свят
да живея сама и да не бъда цвят
с душа превърната в шепа пепел
тъгата покрива денят невесел.
Не искам да стъпвам по минало,
натрошено и разбито. Че никога не е имало
ден щастлив и кръвта в мен кипеше,
сега остават само раните, а всичко се крепеше.
Очите ми са мъртви, останали без сълзи,
изплаках любовта и това що устата ти мълви.
Тишината е пуста, зловещо пищи в ушите,
ням остана простора, тъжни са душите.
Без тебе изчезна и този счупен век,
натежава въздуха, вярата се губи в ден нелек.
Как да те върна при себе си не зная?
Да спра в твоята тишина и длани тъй желая.
© Йонка Янкова All rights reserved.
