4.10.2019 г., 0:32 ч.
Очите на мама
Сутрин рано аз се будя,
в стаята ми Слънчо слиза.
Де е мама аз се чудя,
де е мойта бяла риза.
Ето, ето, мама влиза,
носи мляко пълна чаша,
даже котьо се облиза.
Тя е обич, радост наша
и за двама ни със Маша.
Светят, греят две очи
с тях от нищо се не плаша.
Мамо, мамо, как трепти!
Твоят поглед топъл, мил!
Свят, живот на мен дарил!
© Хари Спасов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »
9 място
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря сърдечно, Дочка!
-
Успех!
-
Благодаря сърдечно, Ангелче!
Всеки носи до гроб очите на мама. Мама е единствената за всеки от нас. Жастливци са тези, които имат своите майки до себе си по-дълго в този живот.
Творческа работа на всички! -
Благодаря, Пепи и Стойчо!
Всеки от нас сутрин се е събудил и вечер е заспивал с очите на МАМА.
Творческа събота и неделя на всички! -
Харесва ми!
Успех! -
Благодаря сърдечно, Албена, Красимира, Валентина и Латинка!
Радвам се, че моят сонет Ви е харесал. Постарах се, като дипломиран учител, да го напиша на разбираем, достъпен, лесен за запомняне и съобразен с детската психика. Дано някой ден да се изучава в училище и да се хареса на експертите одобряващи учебниците... -
Успех и от мен!
-
, успех
-
Успех, Хари!
-
Чудесен сонет, Хари! Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
