- Пепеляшке,
какво е ставало в очите ти? -
с тъга поглеждайки ме, той попита.
А знаеше - родиха океани;
защото знаех,
че не може да остане...
- Пепеляшке,
прости ми за сърцето си.
- Нищо.
Ще пазя спомена за теб в парчетата.
"Нощта по-хладна и по-черна е от всякога"
той каза и изчезна в тъмнината ѝ.
© Любимата Всички права запазени