ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
12.07.2009 г., 16:31 ч.

Очите на Птицата... 

  Поезия » Философска
1392 0 34

 

Очите на Птицата...

 

 

 

 

 

Ще кажат някои

каква полза

от крилете

на Птицата,

когато всичко

е залято с Вода

и няма да има

къде да кацне...?

Но същите

тези криле

са я издигали

ВИСОКО

и красотите

на Света

са се запечатали

в очите -

жадни

за непреходното....

Спомените

са живи

и сега!...

Миг

преди

уморените

от болка

криле

да докоснат

безкрайната

пустош

на

Водата....

 

 

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А може би не е толкова уморена и ще намери острова, където да кацне?Дали не зависи от нас с присъствието си тук?
  • Затова ли когато видя някого..първото нещо което запомням са очите
  • Браво, браво!
  • "Миг
    преди
    уморените
    от болка
    криле
    да докоснат
    безкрайната
    пустош
    на
    Водата..."

    ...птицата е щастлива,
    защото се е била докоснала
    и защото е била докосната.

    Поздрав!
  • !!!
    Много хубаво!
  • За това са "Очите на Птицата...", за да открие къде да кацне!!!
  • Мъдрост си!!!
  • Благодаря ти, Агоп, за чудния свят на Двата Вълка- За мен е чест,Приятелю!

  • Ех...

    Прекрасно пишеш, Вълчо!!!
  • !
    красив стих
    и не само...
  • Няма излишен полет! И нямя излишни криле. Във всичките си възможни измерения полетът е свобода, и познание, и страдание...Благодаря за удоволствието да прочета тези стихове!!!
  • Харесват ми крилете на твоята птица! Отвисоко светът е различен, дори това да ти струва ...всичко( Но има птици за които водното кацане не е проблем.. ))
  • Така е Вълчо, летим, летим докато свършат силите и... падаме уморени, но щастливи от това, че сме летяли и сме видяли, и радвали се на онова, което сме видяли от високо, което онези "живи" твари под водата няма никога да видят....
    ----------------------
    Поздравче: Наполи
  • част сме от ятото, приятелю......!
    една голяма тъжна част.....!

    радвам се, че си от малкото разбрали този стих...!!!!
  • в очите -

    жадни

    за непреходното....


    Поздрав, приятелю мъдър!
  • Просто... страхотен!
  • Така се давят щастливците(стига да им е отредено).
    Безкрайна жажда и път към вода.
    Вълчо,поглеждам те...
    ВРАНАТА
  • толкова красиво...и толкова тъжно...
    а може би всеки край е и начало...важно и да си в полет...
    липсваше ми, твоята поезия...
  • Поздрав!
    Пътят на смисъла често остава сАмо в зениците-прости и лесни са после за разказ дните в сълзиците. Колко и как, докога е било небето в крилете на птиците знае само вечният мрак-тишината нему простете в ресниците...
  • Ех... Пак си прав!!!
  • Феникс!
  • Очите-в тях е всичко
  • "Повечето от нас достигат дотук много по-бавно. Ние преминаваме от един свят в друг, който е поч­ти същият, и веднага забравяме откъде сме дошли, не ни интересува към какво сме се стремили, живеем само за мига. Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хи­ляди! А след това още сто живота, докато започнем да научаваме, че има такова нещо като съвършенството, а след това - други сто, докато проумеем идеята, че нашето предназначение в живота е да открием това съвършенство и да го предадем по-нататък."
    Ричард Бах

    Поздрав, Аги!
  • Мъдри са вълците!
    ..........!!!!!!!
  • Важно е,че до край воюва за себе си...Надмогва смъртта,извисявайки се...
  • В очите на птицата са запечетани много красоти и райски кътчета:
    - планини, гори, полета ...
    Но и водата си има своята красота:
    - извори, реки, езера, водопади, морета, океани...
    В природата всичко е взаимносвързано.
    Хубаво е да се запази цялата красота по Земята и около нея!
    Хубаво е и при хората да остане вечен копнежа за любов и красота и да не угасват мечтите!
    Поздрави, Вълчо!
  • !
    Прекрасен стих!
  • Знаеш ли,Вълчо,аз много обичам водата!!!Представи си летиш и се чувстваш толкова уморен и мислиш,че след малко водата ще те погълне!!! Но не... Тя те приласкава със своята хладна,живителна прегръдка и ти се носиш върху и пречистен и лек,и жив!!! - Сякаш отново си в безопасната майчина утроба и никакво зло не може да те докосне!!!Ех,Вълчо,много се разприказвах!!!Поздрав!!!
  • Прочетох на един дъх и миг преди птицата да докосне водата, на огледалната й повърхност видях собственото си отражение...., и моите тъжни очи... Вълчо, благодаря ти за този стих
  • Ако има очи - вижда се непреходното! Отвисоко по-добре се вижда, но само ако помниш мястото, от което си излетял!
  • Красиво и тъжно със полъх на вятър
    от птичи криле на надежда.
    Че някъде, някъде посред водата
    има остров единствен и само за нея...
  • Дано птицата е водоплаваща...
  • Красив стих си изгравирал! Поздравления! Пожелавам ти крилете на птицата, за да видиш красотите на света и перката на рибата, за да видиш морските вълшебства! Всеки един поет може!
  • Джонатан...
Предложения
: ??:??