Очите са отворени за път
И в този час сърцето ми рискува.
Очите са отворени за път.
Павел Матев
Очите са отворени за път,
в който болката си да удавя
и да променя съдбата си.
И да вървя, и да вървя натам...
Срещу виелици да крача,
да израня краката си до кръв,
да падам и да ставам,
и с нови сили да вървя, вървя...
Над мене вятърът да свири,
примамливо тревите да шептят,
горите клони да разтварят.
А призори лазурна Янтра да премина
и двата хълма да прегърна,
на Калоян в града да вляза
и пред вратата на мойта първа,
истинска любов да стигна.
Какво, че в този час сърцето ми рискува?
Какво, че може в мост да се превърна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
