Спомням си преди години,
за теб блестяха очите ми сини.
Сърцето ми за теб туптеше,
името ти ден и нощ шептеше.
Сега същите тези очи не блестят така,
както блестяха преди.
Сърцето ми за теб не тупти,
а името ти е в шкафчето със спомени.
Нарани ме и болеше!
Сърцето ми силно кървеше.
Но днес съм възстановена
и без теб се чувствам много по-освободена.
Очите са същите,
но след време ще гледат в друг.
Сърцето ми е по-цяло от всякога и продължавам да се усмихвам,
но не на теб, а на друг!
© Мария Костадинова Всички права запазени