Обичах очите ти лудо.
Потъвах във тях до безкрая.
Те бяха моето чудо.
Там бе за душата ми рая.
Звездите се сипеха плавно.
Съзвездия, малки комети.
Звездопад от небето омайно.
Душите ни жадни и клети.
На полята, горите зеленото.
На цветята най-сладкия дъх.
На залеза пурпурен червеното.
На вятъра поривът задъхан.
На морето безкрайно най-синьото.
Приливи и отливи в такт.
Небето накъдрено зимното,
изсипало от коша си сняг.
На любовта най- сладката истина.
Трептенето, поривът страстен.
В очите ти всичко избистрено
видях. Ти беше на мене подвластен.
На моята жарка любов.
На сърцето, душата ми.
Жажда, страст, екстаз, благослов.
Всичко беше отпечатано в очите ти.
17 01 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени