Очите ти са вечен океан
извор са на мир и покой,
със лъчи и звезди осеяни
и в моите очи са порой.
Спокойствието ми са те,
ето ме, оглеждам се в тях.
Те са моя пристън, те, те
и в тях - огън ще се скрия.
В очите ти ще се зазимя,
и в блясъка им ще остана.
И всичко ще е като магия,
а ще бъде самата истина.
Каква благословия си ти,
очите ти са моето щастие,
в тях реките стават море,
очите ми огън в твоите очи.
Сутрин в очите си ме събуди,
вечер в тях си ме прибери.
Целувките ни запечатани,
в тях да останат влюбени…
В очите си нежни ме окъпи,
погледни ме и ме изпепели,
в тях обичам да се оглеждам,
със затворени очи да потъвам.
© Лили Вълчева Всички права запазени