1 окт. 2023 г., 01:14

Очите ти

579 3 2

Очите ти са вечен океан

извор са на мир и покой,

със лъчи и звезди осеяни

и в моите очи са порой.

Спокойствието ми са те,

ето ме, оглеждам се в тях.

Те са моя пристън, те, те

и в тях - огън ще се скрия.

В очите ти ще се зазимя,

и в блясъка им ще остана.

И всичко ще е като магия,

а ще бъде самата истина.

Каква благословия си ти,

очите ти са моето щастие,

в тях реките стават море,

очите ми огън в твоите очи.

Сутрин в очите си ме събуди,

вечер в тях си ме прибери.

Целувките ни запечатани,

в тях да останат влюбени…

В очите си нежни ме окъпи,

погледни ме и ме изпепели,

в тях обичам да се оглеждам,

със затворени очи да потъвам.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Таня за милото посещение на моята страничка!
  • Браво!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...