Очите ти, разправят, били змийски
Очите ти, разправят, били змийски,
Излъчвали магия и злина. Страхливци!
Взирам се в зениците ти бистри.
Забивай в мен игла, подир игла.
И миг по миг в очите ти познавам
Искри от смях, звън, страх и топлина,
И погледът ти с мен се заиграва,
Изгряват сто усмихнати слънца.
Танцуваме във изумрудени вселени,
Вълшебни гари, лавандули и жита,
Към дън душите си опиянени,
Където клади за магьосници горят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боромир Всички права запазени
За мен е магия вплитането на погледите, играта между зениците. Всъщност - радостта от общуването, проучването, ликуването на любовта. Или каквото там прескача във вид на искри 
