Очите ти се молят за сълзите на Венера
Прекрачи черните линии,
които сам начерта в сърцето
и премини зад тази бариера,
която постави, за да си далечен...
Очите ти - пресъхнали като пустини...
поглеждат с надежда към небето,
молейки се за сълзите на Венера...
дъждът в тебе да е вечен
и да отмива болката в гърдите,
насъбрала се от черните ти дни...
Не стихва самотата, изгаря вените,
по които надеждата тече...
Пожела си да полетиш към звездите,
а къде ли си тръгнал с тези слепи очи?
Не разбра ли, че пътят за "Никъде"
води само до Нищото и те влече...
И замъква те там, в огньовете,
с окови заключва нозете ти,
и крещиш, но никой не чува
заглъхналия от спомени, зов...
И пари горчиво по устните,
от които спира дъхът ти...
Все още те боли, но е сладко...
не разбра ли, че това е любов?
"Любовта е бавна смърт... Всъщност, кой бърза?"
които сам начерта в сърцето
и премини зад тази бариера,
която постави, за да си далечен...
Очите ти - пресъхнали като пустини...
поглеждат с надежда към небето,
молейки се за сълзите на Венера...
дъждът в тебе да е вечен
и да отмива болката в гърдите,
насъбрала се от черните ти дни...
Не стихва самотата, изгаря вените,
по които надеждата тече...
Пожела си да полетиш към звездите,
а къде ли си тръгнал с тези слепи очи?
Не разбра ли, че пътят за "Никъде"
води само до Нищото и те влече...
И замъква те там, в огньовете,
с окови заключва нозете ти,
и крещиш, но никой не чува
заглъхналия от спомени, зов...
И пари горчиво по устните,
от които спира дъхът ти...
Все още те боли, но е сладко...
не разбра ли, че това е любов?
"Любовта е бавна смърт... Всъщност, кой бърза?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
