agferdousi65 (Асенчо Грудев)
647 1627
25.03.2021 г., 17:37 ч.

Ода на моята любима 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
1077 0 8

Топят се снеговете... от билàта

вода надолу лекичко потича.

Преливат водопадите... Реката

по пътя си забързва като луда.

Природата в зелено се облича,

разцъфват и цветята по полята

с ухания на прелестна почуда.

Синеят до прозрачност небесата

и Слънцето отворило очи

залива този свят с мили лъчи.

 

И Пролетта прекрасно се повтаря,

и шества със вълшебния си лъх.

Усешам нов живот и силна вяра

и търся аз любимата с надежда.

Затичвам се, тя близо е, без дъх,

нетърпеливо любовта изгаря,

за нея взорът жадно се оглежда

и чувам, там - в лесà звънва китара

и призовава ме със чуден звън,

и глас се лее нежно... Не е сън:

 

- Къде си ти, Чаровнице? Ерато

е твоя вдъхновителка за мен.

Душата ти обгрижва ме богато

с най- искренните, необятни трели.

И славеят е сгушен в този ден,

и тихо вслушва се във теб, признато,

сред цъфнали, в клонак, листенца бели.

Желая те превлюбено, когато

сърцето ти е пееща магия.

От порива ти, свеж нектар аз пия.

 

Дърветата те крият или ти

на криеница с мене си играеш.

Понякога го правиш и почти

измъчваш ме до сладка болка, мила.

Но песента ти ме зове и знаеш,

че все вървя по твоите следи.

Духът Орфеев искам с жива сила

за нас да сбъдне райските мечти.

Да пея с теб, бленувам, под дъгата,

да бъде приказка на красотата.

 

Не се отдалечавай, а ела!

Да бъдем заедно и да светлее

едната обич от една стрела

изстреляна от Ерос съвършено.

Фантазия в реалност да узрее -

на Феникс да сме в полет две крила,

копнежа ми за нас е неизменно

и виждам смисъл в твоята лилà.

Ти истина си моя, откровенна.

За същността ми радост съкровенна. 

 

 

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??