Ода на моята любима
Топят се снеговете... от билàта
вода надолу лекичко потича.
Преливат водопадите... Реката
по пътя си забързва като луда.
Природата в зелено се облича,
разцъфват и цветята по полята
с ухания на прелестна почуда.
Синеят до прозрачност небесата
и Слънцето отворило очи
залива този свят с мили лъчи.
И Пролетта прекрасно се повтаря,
и шества със вълшебния си лъх.
Усешам нов живот и силна вяра
и търся аз любимата с надежда.
Затичвам се, тя близо е, без дъх,
нетърпеливо любовта изгаря,
за нея взорът жадно се оглежда
и чувам, там - в лесà звънва китара
и призовава ме със чуден звън,
и глас се лее нежно... Не е сън:
- Къде си ти, Чаровнице? Ерато
е твоя вдъхновителка за мен.
Душата ти обгрижва ме богато
с най- искренните, необятни трели.
И славеят е сгушен в този ден,
и тихо вслушва се във теб, признато,
сред цъфнали, в клонак, листенца бели.
Желая те превлюбено, когато
сърцето ти е пееща магия.
От порива ти, свеж нектар аз пия.
Дърветата те крият или ти
на криеница с мене си играеш.
Понякога го правиш и почти
измъчваш ме до сладка болка, мила.
Но песента ти ме зове и знаеш,
че все вървя по твоите следи.
Духът Орфеев искам с жива сила
за нас да сбъдне райските мечти.
Да пея с теб, бленувам, под дъгата,
да бъде приказка на красотата.
Не се отдалечавай, а ела!
Да бъдем заедно и да светлее
едната обич от една стрела
изстреляна от Ерос съвършено.
Фантазия в реалност да узрее -
на Феникс да сме в полет две крила,
копнежа ми за нас е неизменно
и виждам смисъл в твоята лилà.
Ти истина си моя, откровенна.
За същността ми радост съкровенна.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
