10.08.2011 г., 9:55

Ода на Рогатото 2

1K 0 0

Публикувам втори стих посветен на моят добър приятел - Рогатото. Произведението беше написано в тежък за мен момент, когато си мислех за завръщането в София и срещата с него. 

 

Насред планината,

далече от вкъщи,

виждам си в стаята

на пода мръсни гащи.

 

Мириша на пот,

уморен съм.

В легло-ешафод

се въргалям.

 

Разочарован, отчаян, незадоволен, незарадван,

едва съществувам в опит да съм уважен.

Без сън аз сънувам, че съм раздразнен,

от нощен смях и чорап омърсен.

 

Отчаяно чакам момента когато

на кино ще ходя със тебе Рогато.

Ще гледаме филм и ще си говорим.

След филма на въздух във парка ще ходим.

 

Със теб ще избягам от мрачната сянка,

накрая ще спрем на зелена полянка.

Пак ще говорим и дори ще се смеем –

такова завръщане още малко ще чакам.

 

Накрая ето, че се случи,

точно както си го бях представял.

Доволен и спокоен съм вече…

Прекрасен филм и блестящ финал!

 

Carpe diem, Рогато! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...